Церковнославянская грамота - Демидов Д.Г.
Скачать (прямая ссылка):
пгъ: пЪгъ, пЪна, пустовать, пЪть, пЪх(-ота, пЪций)..............................= 5 корней.
бгь: бЪгать, бЪда (по-бЪда), бЪлъ, бЪсъ..............................................= 4 корня.
дть: дЪ(дЪ-лать, дЪ-ю, дЪ-ну, дЪ-ти, дЪтскш), дЪва, дЪдъ, дЪлю........= 4 корня.
нгь: нЪга, нЪмъ, нЪ(н'Ь-кто, нЪ-который), нЪтъ...................................= 4 корня.
згъ: зЪвъ, зЪло, зЪница........................................................................= 3 корня.
86 корней*.
3). Ъ слЪдуетъ за начинающими корень двумя согласными, изъ которыхъ второю чаще бываетъ плавная, носовая или губная в, а первою чаще всего гортанная (г X к), а затЬмъ зубныя (с з).
-л: блЪдный, ГлЪбъ, клЪтъ, плЪнъ, плЪсень, плЪшь, слЪдъ, слЪпъ, хлЪбъ, хлЪвъ..................................................................................................=10 корней.
-н: гнЪвъ, гнЪдъ, гнЪтить (подгнЪта)2, гнЪздо, ДнЪпръ, ДнЪстръ, снЪгъ ...........................................................................................................=7 корней.
-р: грЪхъ, крЪпокъ, прЪсенъ, хрЪнъ.............................................= 4 корня.
-в: звЪрь, свЪжъ, свЪтъ, цвЪтъ.....................................................= 4 корня.
^ Въ древнемъ языкЪ писалось редька. — Сноски под арабскими цифрами соответствуют вышеуказанному изданию.
+ Также цел. CiidlW, ffccNOTd, літі* (Слова л^пъ, л rKriOTA родственны л1^ пити), П^НАЗЬ.
2 Корень гнп>т долженъ быть отличаемъ отъ гнет.
525 фК?>.
-м: смЪхъ1.....................................................................................= 1 корень.
-п: спЪхъ.......................................................................................= 1 корень.
27 корней.
4). Ъ слЪдуетъ за начинающими корень тремя согласными стр: стрЪла и стрЪха..................................................................................................= 2 корня.
5). Во второмъ слогЬ коренная гъ является только въ слЪдующихъ словахъ:
послЪ л: желЪзо, калЪка, колЪно, полЪно, телЪга2.........................= 5 корней.
послЪ р: орЪхъ, свирЪпый.............................................................= 2 корня.
послЪ в: невЪста............................................................................= 1 корень.
послЪ н: ОнЪга..............................................................................= 1 корень
И корней.
6). Третій слогъ образуется съ помощію гъ только въ двухъ словахъ: человЪкъ и печенЪгъ ..........................................................................................= 2 корня.
Всего 128 корней.
Изъ этого обзора видно, что нЪтъ такихъ корней, въ которыхъ буква гъ стояла бы послЪ гортанныхъ, а также послЪ шипящихъ. Не упоминаемъ объ ф, какъ не встречающемся въ словахъ славянскаго корня.
Два случая изм^ненія буквы гъ въ е.
Почти съ самаго начала церковно-славянской письменности у Русскихъ, по крайней мЪрЪ уже съ конца XI вЪка, въ рукописяхъ встречается смЪшеше буквъ е и гъ. Мало по малу первая вытЬснила последнюю изъ двухъ категорій словъ:
а) послЪ рил, слЪдующихъ за начальною согласной, въ словахъ, которыя въ русскомъ языкЪ имЪютъ соответственную полногласную форму, т. е. когда соче-танію лгъ, ргъ соответствуете въ русскомъ выговорЪ двусложное ере, оло, какъ, напримЪръ, въ словахъ: «брЪгъ, брЪза, брЪдъ, врЪмя, прЪдъ, срЪда, влЪку, млЪко». Причина тому ясна: это произошло подъ вліяніемь русскихъ формъ: бе-регъ, береза, вередъ, время, передъ, середа. Всл^дствіе этого тому же измЪне-нію подверглись и такія слова сходной формы, въ которыхъ не обнаруживается
1 Въ словЪ змп>й (др.-слав, змій) букву гъ нельзя считать коренною, равно и въ словЪ «хмЪль», которое лучше писать хмель.
2 Въ словЪ лелъятъ второго слога нельзя считать кореннымъ (уже А. А. По-
тебня справедливо полагал, что в этом слове произошло удвоение корня ле- —
примеч. ред.).
5 Окончанія этихъ словъ принимаемъ какъ принадлежащія къ корню, по трудности определить ихъ настоящее значеніе.
526 фкз-
полногласія, т. е. стали писать: блескъ, дремать, преніе, претить, стрекать, вмЪсто «блЪскъ, дрЪмать» и т. д. Въ нынЪшнемъ языкЪ, въ большинства подоб-ныхъ словъ, пишуть согласно съ требованіями производства: гргьхъ, хргьнъ, хлп>6ъ, KAwmbt плънъ (при полногласной формЪ полонъ), wiwcetib, nAwuib, cлwдъt cлwnъ.
б) въ глаголахъ, у которыхъ въ древне-славянскомъ языкЪ хотя коренная форма имЪетъ е, но которые по закону словообразованія удлиняютъ эту гласную въ wf какъ, напримЪръ, гнести и IHwmamut Aemwmu и Awmamut лежати и лwгamut метати и Mwmamut реку, рещиг реченіе и pwKamut pw№t pwHb. Beb эти слова, исключая последнее, постоянно пишутся теперь съ е.
Равнымъ образомъ и во многихъ другихъ случаяхъ Русскіе вмЪсто древне-славянской w употребляютъ е; таковы, напримЪръ, слова: векша, клей, колебать, мезга, песокъ, семья, темя и др., которыя въ древне-славянскомъ писались: «вЪкша, клЪй, колЪбать» и т. д.
Наоборотъ, w пишуть теперь въ нЪкоторыхъ словахъ, гдЪ его въ древности не было и гдЪ этой буквы по этимологш не нужно: pwAbKa, pwuiemot pwuiemm и др.
